Аз виждам котките в синьо.

вторник, 19 март 2013 г.

Мирише на каша



Навън има киша и лед
В главата ми има балерини и есен
И каша
Няма да кажа на никого как се чувствам, защото аз самата не знам.

Обърква ме скритата ми ревност
Как се усмихвам, когато си мил
Колко често те сънувам
И колко се ядосвам след това

Няма да си призная
Нито на теб, нито на себе си
Само на немия лист
Че се отучих да чувствам

Стаята ми е разхвърляна
Тя все отговаря на мислите ми,
Но аз бих те поканила в нея и бих се страхувала, че най-накрая ще ме познаваш
И че ще разбереш, че съм токсична.

Баща ми все ми се кара, че мирише на бъчва
Ама алкохола е море, в което лодките плуват лесно
Той го знае и там е проблема
Но аз имам какво да убивам, тате
Има лодки, които трябва да излязат в открито море.
Когато си сложен, се объркваш
И когато най-сетне е просто
е хубаво.

петък, 11 януари 2013 г.

Не се влюбвай


Не се влюбвай.
Не плачи и още по-малко пък страдай
Не показвай
Остави им само догадки.

Строй стени
Само те са истинско-реални
Те са тухли и цимент
А човеците течни.

Не гледай със плам
Страстта е само към своето
Отричай, отказвай
За отровни любезности няма време.

Не чувствай, не чувствай, не чувствай
Обаче трептиш и се смееш
Стомахът ти се преобръща
Усмихваш се мислейки
И тайно се ядосваш между сънища

Правилата са слабост.