Навън има киша и лед
В главата ми има балерини и есен
И каша
Няма да кажа на никого как се чувствам, защото аз самата не
знам.
Обърква ме скритата ми ревност
Как се усмихвам, когато си мил
Колко често те сънувам
И колко се ядосвам след това
Няма да си призная
Нито на теб, нито на себе си
Само на немия лист
Че се отучих да чувствам
Стаята ми е разхвърляна
Тя все отговаря на мислите ми,
Но аз бих те поканила в нея и бих се страхувала, че
най-накрая ще ме познаваш
И че ще разбереш, че съм токсична.
Баща ми все ми се кара, че мирише на бъчва
Ама алкохола е море, в което лодките плуват лесно
Той го знае и там е проблема
Но аз имам какво да убивам, тате
Има лодки, които трябва да излязат в открито море.
Когато си сложен, се объркваш
И когато най-сетне е просто
е хубаво.
