Аз виждам котките в синьо.

сряда, 26 декември 2012 г.

Осмият цвят на дъгата





Малко съм беден,  може би малко повече от малко,  но имам голяма глава, пълна с цветове.
Граматиката ми е леко куца, нося очила, залепени с тиксо и ям филийки с маргарин за вечеря, но ти такъв си ме хареса.  Акцентът ми е глупав, а интонацията - смешна; говор на мечтател.
Пия кафе с три лъжички захар и ако има - мляко;  обичам да се радвам на малките неща. И на сладките.
За кино нямам време (и пари), но миризмата на книгите е опияняваща, а думите - красиви. По-красиви от света в който ти живееш.
Приятелите ми имат сърца с размерите на панелката, в която живея и са топли като лятото, може би една идея повече.
Сивите ме мислят за нещастен, аз ги мисля за сиви.
Тяхната кръв не е обагрена в осмия цвят на дъгата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар